Генка Шикерова: Ето как София е дарила на Русия земята под руската църква
Генка Шикерова,. Заглавието е на ФрогНюз.
Москва заключи съветската черква в София, откакто ДАНС екстрадира като съветски сътрудник архимандрит Васиан. БПЦ назначи свои свещенослужители, с цел да може храмът да продължи да работи. Но въпросът е в един катанец на вратата - кой може да го отключи? Отговорът е тук - съветското посолство.
Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е издигната съветската черква в столицата, демонстрират документи от 19-и век, които Свободна Европа откри в сряда.
С тази публикация те се разгласяват за първи път, откакто от време на време бяха търсени от публицисти и политици в изтеклите 30 години.
Документите не оставят подозрение, че земята под съветската черква е съветска благосъстоятелност от повече от век. Още от деня на първия план на такова подаяние през 1882 година предназначението на земята е било да служи за място на градеж на черква на посолството.
Документите бяха открити благодарение на доктор Надя Живкова, основен специалист в Държавен списък - София, част от Държавна организация " Архиви ", и на шефката на читалнята Росица Зафирова.
Тези документи демонстрират по какъв начин е зародила собствеността на Русия в центъра на София, само че те не се отнасят до правото на Българската православна черква (БПЦ) да дава отговор за богослужението в самия храм " Свети Николай Чудотворец ".
Въпросът за собствеността на съветската черква породи след затварянето й в четвъртък, 21 септември. Тогава ДАНС, със съдействието на Министерство на вътрешните работи, екстрадира архимандрит Васиан (Змеев), който служеше в църквата, поради " опасност за националната сигурност ". Заедно с него бяха екстрадирани и още двама свещеници, които имат беларуско поданство.
В отговор съветските управляващи затвориха църквата, която се посещава и от български жители. Това породи въпроса за собствеността на постройката, с цел да се обясни дали Москва има право да се разпорежда с физическия достъп до църквата.
Проверка на Свободна Европа, направена в понеделник, 25 септември, беше разкрила последния документ за благосъстоятелност на църквата, публикуван в София през 1997 година Документите, въз основа на които е публикуван този акт, оставаха все по този начин незнайни.
Във вторник министърът на правораздаването Атанас Славов сподели, че без значение от документа за благосъстоятелност от 1997 година историята на собствеността се нуждае от инспекция.
В сряда ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи желаеха от прокуратурата да ревизира тъкмо това - дали през 1997 година не е било осъществено някакво закононарушение при издаването на актуален констативен нотариален акт на съветското посолство.
Проверката на прокуратурата най-вероятно ще стигне до първите документи от 19-и век, открити в сряда.
В протокол от съвещанието, непубликуван до този миг, той споделя: " Руското държавно управление желае да направи една черква. Иска да му се отстъпи празното място до Руското агентство (т.е. до посолството - б. р.), тъй като могат да похарчат огромни пари. И защото не можем по никакъв начин да се отплатим на нашите освободители, та съм на мнение да му се отстъпи това право ".
Участник в съвещанието, представен в протокола като Василиев, споделя: " Това място е под съд ".
Кметът дава отговор на това по този начин: " То ще се отчужди. Ние ще похарчим пари в съда. Приема ли се да се отстъпи на Руското агентство мястото за черква, което се нахожда до него на Цариградската улица? ".
След това изречение в протокола е записано: " Приема се ".
В документа няма данни за размера на парцела, нито за оценката му. Няма и по-конкретни данни за резултата от гласуването.
На съвещанието са участвали общо 11 души членове на Софийския градски общински съвет, измежду които са доктор Калевич, В. Василиев, Н. Тъпчилещов, доктор Минчович, Н. Даскалов, Георги Анастасов, Д. Коцев, Г. Тодоров, Стоянчо Цветков, Михаил Веселинов, както и председателстващият Иван Хаджиенов, демонстрира неекспертно разчитане на имената, изписани ръкописно.
Първото решение, с което земята под църквата е дарена на Русия, датира от 1882 година и е взето по предложение на тогавашния кмет на София Иван Хаджиенов, демонстрира инспекцията на Свободна Европа.
Заседанието е траяло 2 часа и 45 минути, само че от него е останал 4 непряк протокол.
По времето на това съвещание в България работи по този начин нареченият " режим на пълномощията ", въведен от княз Александър Първи Български. Страната няма министър-председател, а държавното управление се въплъщава от вътрешния министър Григор Начович.
Следващият документ, с който се прави фактическото прекачване на парцела, е от 1898 година Това е по този начин нареченият Крепостен акт (нотариален акт). Той е публикуван на 07.11.1898 година
С него парцелът, който е оценен на 3577 лева и 35 ст. и с величина 1175 кв. м е възложен на Руското Императорско дипломатическо агентство (посолство) в България.
По това време министър-председател на България е Константин Стоилов, а кмет на София е Димитър Яблански от Народната партия.
В акта за благосъстоятелност написа, че за издаването му са приложени 10 документа и писма от тогавашните български институции.
Карти, които се съхраняват в архива, демонстрират, че на скиците парцелът е маркиран като благосъстоятелност на госпожа Бонева. В скицата няма данни за това коя е госпожа Бонева.
Историчката Кети Мирчева позволява, че може да става дума за госпожа Ефросина Бонева, щерка на Иван Величков Хаджипенчович. Нейният брачен партньор Константин Бонев служи като боен доктор в съветската войска, а от 1878 година е основен доктор на българската армия. Умира през 1882 година,преди датата, на която столичната община прави дарението.
Век по-късно на същата схема е посочено името на различен притежател - " Посолство на Руската федерация в България ".
Москва заключи съветската черква в София, откакто ДАНС екстрадира като съветски сътрудник архимандрит Васиан. БПЦ назначи свои свещенослужители, с цел да може храмът да продължи да работи. Но въпросът е в един катанец на вратата - кой може да го отключи? Отговорът е тук - съветското посолство.
Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е издигната съветската черква в столицата, демонстрират документи от 19-и век, които Свободна Европа откри в сряда.
С тази публикация те се разгласяват за първи път, откакто от време на време бяха търсени от публицисти и политици в изтеклите 30 години.
Документите не оставят подозрение, че земята под съветската черква е съветска благосъстоятелност от повече от век. Още от деня на първия план на такова подаяние през 1882 година предназначението на земята е било да служи за място на градеж на черква на посолството.
Документите бяха открити благодарение на доктор Надя Живкова, основен специалист в Държавен списък - София, част от Държавна организация " Архиви ", и на шефката на читалнята Росица Зафирова.
Тези документи демонстрират по какъв начин е зародила собствеността на Русия в центъра на София, само че те не се отнасят до правото на Българската православна черква (БПЦ) да дава отговор за богослужението в самия храм " Свети Николай Чудотворец ".
Въпросът за собствеността на съветската черква породи след затварянето й в четвъртък, 21 септември. Тогава ДАНС, със съдействието на Министерство на вътрешните работи, екстрадира архимандрит Васиан (Змеев), който служеше в църквата, поради " опасност за националната сигурност ". Заедно с него бяха екстрадирани и още двама свещеници, които имат беларуско поданство.
В отговор съветските управляващи затвориха църквата, която се посещава и от български жители. Това породи въпроса за собствеността на постройката, с цел да се обясни дали Москва има право да се разпорежда с физическия достъп до църквата.
Проверка на Свободна Европа, направена в понеделник, 25 септември, беше разкрила последния документ за благосъстоятелност на църквата, публикуван в София през 1997 година Документите, въз основа на които е публикуван този акт, оставаха все по този начин незнайни.
Във вторник министърът на правораздаването Атанас Славов сподели, че без значение от документа за благосъстоятелност от 1997 година историята на собствеността се нуждае от инспекция.
В сряда ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи желаеха от прокуратурата да ревизира тъкмо това - дали през 1997 година не е било осъществено някакво закононарушение при издаването на актуален констативен нотариален акт на съветското посолство.
Проверката на прокуратурата най-вероятно ще стигне до първите документи от 19-и век, открити в сряда.
В протокол от съвещанието, непубликуван до този миг, той споделя: " Руското държавно управление желае да направи една черква. Иска да му се отстъпи празното място до Руското агентство (т.е. до посолството - б. р.), тъй като могат да похарчат огромни пари. И защото не можем по никакъв начин да се отплатим на нашите освободители, та съм на мнение да му се отстъпи това право ".
Участник в съвещанието, представен в протокола като Василиев, споделя: " Това място е под съд ".
Кметът дава отговор на това по този начин: " То ще се отчужди. Ние ще похарчим пари в съда. Приема ли се да се отстъпи на Руското агентство мястото за черква, което се нахожда до него на Цариградската улица? ".
След това изречение в протокола е записано: " Приема се ".
В документа няма данни за размера на парцела, нито за оценката му. Няма и по-конкретни данни за резултата от гласуването.
На съвещанието са участвали общо 11 души членове на Софийския градски общински съвет, измежду които са доктор Калевич, В. Василиев, Н. Тъпчилещов, доктор Минчович, Н. Даскалов, Георги Анастасов, Д. Коцев, Г. Тодоров, Стоянчо Цветков, Михаил Веселинов, както и председателстващият Иван Хаджиенов, демонстрира неекспертно разчитане на имената, изписани ръкописно.
Първото решение, с което земята под църквата е дарена на Русия, датира от 1882 година и е взето по предложение на тогавашния кмет на София Иван Хаджиенов, демонстрира инспекцията на Свободна Европа.
Заседанието е траяло 2 часа и 45 минути, само че от него е останал 4 непряк протокол.
По времето на това съвещание в България работи по този начин нареченият " режим на пълномощията ", въведен от княз Александър Първи Български. Страната няма министър-председател, а държавното управление се въплъщава от вътрешния министър Григор Начович.
Следващият документ, с който се прави фактическото прекачване на парцела, е от 1898 година Това е по този начин нареченият Крепостен акт (нотариален акт). Той е публикуван на 07.11.1898 година
С него парцелът, който е оценен на 3577 лева и 35 ст. и с величина 1175 кв. м е възложен на Руското Императорско дипломатическо агентство (посолство) в България.
По това време министър-председател на България е Константин Стоилов, а кмет на София е Димитър Яблански от Народната партия.
В акта за благосъстоятелност написа, че за издаването му са приложени 10 документа и писма от тогавашните български институции.
Карти, които се съхраняват в архива, демонстрират, че на скиците парцелът е маркиран като благосъстоятелност на госпожа Бонева. В скицата няма данни за това коя е госпожа Бонева.
Историчката Кети Мирчева позволява, че може да става дума за госпожа Ефросина Бонева, щерка на Иван Величков Хаджипенчович. Нейният брачен партньор Константин Бонев служи като боен доктор в съветската войска, а от 1878 година е основен доктор на българската армия. Умира през 1882 година,преди датата, на която столичната община прави дарението.
Век по-късно на същата схема е посочено името на различен притежател - " Посолство на Руската федерация в България ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ